13 sept 2007, 19:51

Пролетно ухание

  Poesía
1K 0 15
В душата ми е топло и ухае
на свежи пролетни цветя
и вятърът е спрял, нехае.
Пристъпва тихо любовта...
Донесе ми букет от рози,
обвит със слънчеви лъчи
и стихове прекрасни в прози,
написани от сбъднати мечти.
В реки от жълто злато
се къпе в пълнолуние Луна,
сърцето ми на обич е богато,
сгряно в пурпурна звезда.
Роса в душата се стаява,
бисерна, кристална чистота
и жаждата ми утолява -
с ухание зовящо пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...