Sep 13, 2007, 7:51 PM

Пролетно ухание

  Poetry
1K 0 15
В душата ми е топло и ухае
на свежи пролетни цветя
и вятърът е спрял, нехае.
Пристъпва тихо любовта...
Донесе ми букет от рози,
обвит със слънчеви лъчи
и стихове прекрасни в прози,
написани от сбъднати мечти.
В реки от жълто злато
се къпе в пълнолуние Луна,
сърцето ми на обич е богато,
сгряно в пурпурна звезда.
Роса в душата се стаява,
бисерна, кристална чистота
и жаждата ми утолява -
с ухание зовящо пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...