Sep 13, 2007, 7:51 PM

Пролетно ухание

  Poetry
1K 0 15
В душата ми е топло и ухае
на свежи пролетни цветя
и вятърът е спрял, нехае.
Пристъпва тихо любовта...
Донесе ми букет от рози,
обвит със слънчеви лъчи
и стихове прекрасни в прози,
написани от сбъднати мечти.
В реки от жълто злато
се къпе в пълнолуние Луна,
сърцето ми на обич е богато,
сгряно в пурпурна звезда.
Роса в душата се стаява,
бисерна, кристална чистота
и жаждата ми утолява -
с ухание зовящо пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...