13 сент. 2007 г., 19:51

Пролетно ухание

1K 0 15
В душата ми е топло и ухае
на свежи пролетни цветя
и вятърът е спрял, нехае.
Пристъпва тихо любовта...
Донесе ми букет от рози,
обвит със слънчеви лъчи
и стихове прекрасни в прози,
написани от сбъднати мечти.
В реки от жълто злато
се къпе в пълнолуние Луна,
сърцето ми на обич е богато,
сгряно в пурпурна звезда.
Роса в душата се стаява,
бисерна, кристална чистота
и жаждата ми утолява -
с ухание зовящо пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...