21 sept 2017, 15:21  

Пролетно утро

  Poesía
581 2 8

                             

              Моля, кажете не на шега...

                      Детска песничка, текст: Драгомир Шопов

 

Кой разля дъга по пътя?

в локвите от цвят блести.

Слънцето горещо стъпва

в мокри от дъжда следи.

 

И водата се възнася

над утъпканата кал.

В дим, дъгата бавно гасне

като пролетна печал.

 

По гърба на Арда – тръпки,

вятърът преде вълни.

По вълните с тихи стъпки

Някой сънено върви.

 

В облак бял рибар прибира

мрежи тежки от брега.

В люспите на всяка риба –

късче шарена дъга.

 

11.03.2017

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

 Дъгата е символ на завета, който Бог сключва с хората никога вече да не им изпраща потоп.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи.
  • Красота!
    И за песничка става! Изтананиках си го. Слагам си го и в любими, много е сладурско!
  • Казах, че описах това, което съм виждала. Благодаря, че си се сетил за това стихотворение.
  • Ясно, от преди това си могла с тайнствата на подсъзнанието да пресъздадеш и друг смисъл на стиха.
    Ето в тия редове например:
    "И дъгата бавно гасне
    като пролетна печал."
    или
    "В люспите на всяка риба -
    късче шарена дъга."
  • Благодаря, Жабок, но в това стихотворение не съм влагала нищо между редовете, писано е преди да започна да публикувам в сайта и тогава още не бях толкова многозначна и сложносмислена 😁 Описах това, което видях една сутрин край Арда, а последната строфа е просто въображение.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....