21.09.2017 г., 15:21  

Пролетно утро

579 2 8

                             

              Моля, кажете не на шега...

                      Детска песничка, текст: Драгомир Шопов

 

Кой разля дъга по пътя?

в локвите от цвят блести.

Слънцето горещо стъпва

в мокри от дъжда следи.

 

И водата се възнася

над утъпканата кал.

В дим, дъгата бавно гасне

като пролетна печал.

 

По гърба на Арда – тръпки,

вятърът преде вълни.

По вълните с тихи стъпки

Някой сънено върви.

 

В облак бял рибар прибира

мрежи тежки от брега.

В люспите на всяка риба –

късче шарена дъга.

 

11.03.2017

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

 Дъгата е символ на завета, който Бог сключва с хората никога вече да не им изпраща потоп.

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи.
  • Красота!
    И за песничка става! Изтананиках си го. Слагам си го и в любими, много е сладурско!
  • Казах, че описах това, което съм виждала. Благодаря, че си се сетил за това стихотворение.
  • Ясно, от преди това си могла с тайнствата на подсъзнанието да пресъздадеш и друг смисъл на стиха.
    Ето в тия редове например:
    "И дъгата бавно гасне
    като пролетна печал."
    или
    "В люспите на всяка риба -
    късче шарена дъга."
  • Благодаря, Жабок, но в това стихотворение не съм влагала нищо между редовете, писано е преди да започна да публикувам в сайта и тогава още не бях толкова многозначна и сложносмислена 😁 Описах това, което видях една сутрин край Арда, а последната строфа е просто въображение.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...