Sep 21, 2017, 3:21 PM  

Пролетно утро

  Poetry
580 2 8

                             

              Моля, кажете не на шега...

                      Детска песничка, текст: Драгомир Шопов

 

Кой разля дъга по пътя?

в локвите от цвят блести.

Слънцето горещо стъпва

в мокри от дъжда следи.

 

И водата се възнася

над утъпканата кал.

В дим, дъгата бавно гасне

като пролетна печал.

 

По гърба на Арда – тръпки,

вятърът преде вълни.

По вълните с тихи стъпки

Някой сънено върви.

 

В облак бял рибар прибира

мрежи тежки от брега.

В люспите на всяка риба –

късче шарена дъга.

 

11.03.2017

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

 Дъгата е символ на завета, който Бог сключва с хората никога вече да не им изпраща потоп.

Comments

Comments

  • Благодаря, Пепи.
  • Красота!
    И за песничка става! Изтананиках си го. Слагам си го и в любими, много е сладурско!
  • Казах, че описах това, което съм виждала. Благодаря, че си се сетил за това стихотворение.
  • Ясно, от преди това си могла с тайнствата на подсъзнанието да пресъздадеш и друг смисъл на стиха.
    Ето в тия редове например:
    "И дъгата бавно гасне
    като пролетна печал."
    или
    "В люспите на всяка риба -
    късче шарена дъга."
  • Благодаря, Жабок, но в това стихотворение не съм влагала нищо между редовете, писано е преди да започна да публикувам в сайта и тогава още не бях толкова многозначна и сложносмислена 😁 Описах това, което видях една сутрин край Арда, а последната строфа е просто въображение.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....