Пролетно възкресение

Poesía » Filosófica

548 1 8

Странно тъжен си, магьоснико!

Пролет в цветове избухва –

твоят свят кристален рухва

между слънчевите покриви!

Мълчалив си днес, магьоснико!

Утро, топлината сбрало

като светло огледало,

стапя замъка ти восъчен!

Призрачен, мъглив прахоснико,

вятърът студен не свири,

чезнат мрачните кумири...

С тях ще отлетиш, магьоснико!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря, Вальо! Поздрави!

2017-04-06T21:19:05+03:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Много хубаво пишеш магьосник!Браво!

2017-04-05T14:35:54+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Здравей, Марина! Благодаря за критичния коментар! Много зависи от това, на какво е способен магьосникът – дали и той като пролетта владее магията да възкреси природата и да я събуди от дълбокия зимен сън, или обратното! Не е възможно призрачният, мъглив прахосник, създател на мрачни кумири, и то тогава, когато свири студеният вятър, да бъде отъждествен със слънцето, със силите на доброто и на пресътворението! Поздрави!

2017-04-02T20:59:37+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Няма такъв магьосник, който не се радва на пролетта...!!!
"Странно тъжен си, магьоснико!
Пролет в цветове избухва –
твоят свят кристален рухва
между слънчевите покриви!"

2017-04-02T20:24:54+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Добре дошла, Кети! Зарадва ме много! Благодаря ти от все сърце! Поздрави!

2017-04-02T19:44:37+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0