mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
2.04.2017 г., 13:52 ч.

Пролетно възкресение 

  Поезия » Философска
383 1 8

Странно тъжен си, магьоснико!

Пролет в цветове избухва –

твоят свят кристален рухва

между слънчевите покриви!

 

Мълчалив си днес, магьоснико!

Утро, топлината сбрало

като светло огледало,

стапя замъка ти восъчен!

 

Призрачен, мъглив прахоснико,

вятърът студен не свири,

чезнат мрачните кумири...

С тях ще отлетиш, магьоснико!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Вальо! Поздрави!
  • Много хубаво пишеш магьосник!Браво!
  • Здравей, Марина! Благодаря за критичния коментар! Много зависи от това, на какво е способен магьосникът – дали и той като пролетта владее магията да възкреси природата и да я събуди от дълбокия зимен сън, или обратното! Не е възможно призрачният, мъглив прахосник, създател на мрачни кумири, и то тогава, когато свири студеният вятър, да бъде отъждествен със слънцето, със силите на доброто и на пресътворението! Поздрави!
  • Няма такъв магьосник, който не се радва на пролетта...!!!
    "Странно тъжен си, магьоснико!
    Пролет в цветове избухва –
    твоят свят кристален рухва
    между слънчевите покриви!"
  • Добре дошла, Кети! Зарадва ме много! Благодаря ти от все сърце! Поздрави!
  • Как се бях затъжила за поезията ти!!!!
  • Хубаво подобаващо изпращане!Оценявам с отличен!
  • Благодаря за оценките! 😃
Предложения
: ??:??