Странно тъжен си, магьоснико!
Пролет в цветове избухва –
твоят свят кристален рухва
между слънчевите покриви!
Мълчалив си днес, магьоснико!
Утро, топлината сбрало
като светло огледало,
стапя замъка ти восъчен!
Призрачен, мъглив прахоснико,
вятърът студен не свири,
чезнат мрачните кумири...
С тях ще отлетиш, магьоснико!