mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
Apr 2, 2017, 1:52 PM

Пролетно възкресение

547 1 8

Странно тъжен си, магьоснико!

Пролет в цветове избухва –

твоят свят кристален рухва

между слънчевите покриви!

 

Мълчалив си днес, магьоснико!

Утро, топлината сбрало

като светло огледало,

стапя замъка ти восъчен!

 

Призрачен, мъглив прахоснико,

вятърът студен не свири,

чезнат мрачните кумири...

С тях ще отлетиш, магьоснико!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    Благодаря, Вальо! Поздрави!
  • valcanyon (Валентин Миленов)
    valcanyon (Валентин Миленов)
    Много хубаво пишеш магьосник!Браво!
  • mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    Здравей, Марина! Благодаря за критичния коментар! Много зависи от това, на какво е способен магьосникът – дали и той като пролетта владее магията да възкреси природата и да я събуди от дълбокия зимен сън, или обратното! Не е възможно призрачният, мъглив прахосник, създател на мрачни кумири, и то тогава, когато свири студеният вятър, да бъде отъждествен със слънцето, със силите на доброто и на пресътворението! Поздрави!
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Няма такъв магьосник, който не се радва на пролетта...!!!
    "Странно тъжен си, магьоснико!
    Пролет в цветове избухва –
    твоят свят кристален рухва
    между слънчевите покриви!"
  • mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
    Добре дошла, Кети! Зарадва ме много! Благодаря ти от все сърце! Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0