Apr 2, 2017, 1:52 PM

Пролетно възкресение 

  Poetry » Phylosophy
330 1 8

Странно тъжен си, магьоснико!

Пролет в цветове избухва –

твоят свят кристален рухва

между слънчевите покриви!

 

Мълчалив си днес, магьоснико!

Утро, топлината сбрало

като светло огледало,

стапя замъка ти восъчен!

 

Призрачен, мъглив прахоснико,

вятърът студен не свири,

чезнат мрачните кумири...

С тях ще отлетиш, магьоснико!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Вальо! Поздрави!
  • Много хубаво пишеш магьосник!Браво!
  • Здравей, Марина! Благодаря за критичния коментар! Много зависи от това, на какво е способен магьосникът – дали и той като пролетта владее магията да възкреси природата и да я събуди от дълбокия зимен сън, или обратното! Не е възможно призрачният, мъглив прахосник, създател на мрачни кумири, и то тогава, когато свири студеният вятър, да бъде отъждествен със слънцето, със силите на доброто и на пресътворението! Поздрави!
  • Няма такъв магьосник, който не се радва на пролетта...!!!
    "Странно тъжен си, магьоснико!
    Пролет в цветове избухва –
    твоят свят кристален рухва
    между слънчевите покриви!"
  • Добре дошла, Кети! Зарадва ме много! Благодаря ти от все сърце! Поздрави!
  • Как се бях затъжила за поезията ти!!!!
  • Хубаво подобаващо изпращане!Оценявам с отличен!
  • Благодаря за оценките! 😃
Random works
: ??:??