Пролетно възкресение

Поэзия » Философская

550 1 8

Странно тъжен си, магьоснико!

Пролет в цветове избухва –

твоят свят кристален рухва

между слънчевите покриви!

Мълчалив си днес, магьоснико!

Утро, топлината сбрало

като светло огледало,

стапя замъка ти восъчен!

Призрачен, мъглив прахоснико,

вятърът студен не свири,

чезнат мрачните кумири...

С тях ще отлетиш, магьоснико!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря, Вальо! Поздрави!

2017-04-06T21:19:05+03:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Много хубаво пишеш магьосник!Браво!

2017-04-05T14:35:54+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Здравей, Марина! Благодаря за критичния коментар! Много зависи от това, на какво е способен магьосникът – дали и той като пролетта владее магията да възкреси природата и да я събуди от дълбокия зимен сън, или обратното! Не е възможно призрачният, мъглив прахосник, създател на мрачни кумири, и то тогава, когато свири студеният вятър, да бъде отъждествен със слънцето, със силите на доброто и на пресътворението! Поздрави!

2017-04-02T20:59:37+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Няма такъв магьосник, който не се радва на пролетта...!!!
"Странно тъжен си, магьоснико!
Пролет в цветове избухва –
твоят свят кристален рухва
между слънчевите покриви!"

2017-04-02T20:24:54+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Добре дошла, Кети! Зарадва ме много! Благодаря ти от все сърце! Поздрави!

2017-04-02T19:44:37+03:00