Пролетта

6 abr 2013, 12:36

Poesía » Del paisaje

366 0 4

Със слънце на челото,

нагиздена с цветя,

във град и във селото

нахлува цяла тя.

Със облаците бели

по синьото небе,

със птичите си трели

в душите ни снове.

Със чудо многоцветно

след топлия си дъжд,

поражда нещо цветно

в жената и във мъж.

Събужда в топли нощи

и порив за любов.

Краси с любовни пощи

живота ни суров.

И всяко цвете зов е

за влюбени ръце.

Всяка дума лов е

за женското сърце.

И цялата Вселена

е цветният покров.

Земята ни зелена

прелива от любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.