Пролетта
Със слънце на челото,
нагиздена с цветя,
във град и във селото
нахлува цяла тя.
Със облаците бели
по синьото небе,
със птичите си трели
в душите ни снове.
Със чудо многоцветно
след топлия си дъжд,
поражда нещо цветно
в жената и във мъж.
Събужда в топли нощи
и порив за любов.
Краси с любовни пощи
живота ни суров.
И всяко цвете зов е
за влюбени ръце.
Всяка дума лов е
за женското сърце.
И цялата Вселена
е цветният покров.
Земята ни зелена
прелива от любов.
© Никола Апостолов All rights reserved.
