27 may 2011, 13:19

Пролетта наопаки

  Poesía » Otra
621 0 2

Как можа да кажеш,
че чувствата те обиждат!
Не ги ли поднесох подобаващо деликатно?
Не си ли направих
за тялото трънена риза
и с нежни кокичета не я ли закичих достатъчно?

Не затанцувах ли гола
в прохладата на топяща се преспа?
И не закичих ли леки птичи перца
покрай босите глезени?
Как можа да кажеш, 
че чувствата те изприщват!
И че моите думи са като капки вода върху свещите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...