6 abr 2013, 12:15

Пролетта пак е същата 

  Poesía » Otra
584 0 2

Пролетта пак е същата
и всичко отново се повтаря -
пак цветя разцъфнали,
но друг е вече календара. 
В ума витаят равносметки
за една изминала година,
за един живот и слънчеви надежди,
толкова красиви... но отминали.
За една подарена Любов,
несрещната и неприютена;
за един измамен Благослов,
солова пиеса в житейската сцена... 
Тъжна ще е тази цъфнала пролет,
щом Вярата в сърцето я няма,
невъзможен е този небесен полет -
някъде в мълчанието остана...
Самотно виси подадената ми ръка,
нестоплена с обич и непогалена;
нецелуната се гърчи ранената Душа,
изгубила искрата, от Любов запалена... 

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??