Пролетта пак е същата
Пролетта пак е същата
и всичко отново се повтаря -
пак цветя разцъфнали,
но друг е вече календара.
В ума витаят равносметки
за една изминала година,
за един живот и слънчеви надежди,
толкова красиви... но отминали.
За една подарена Любов,
несрещната и неприютена;
за един измамен Благослов,
солова пиеса в житейската сцена...
Тъжна ще е тази цъфнала пролет,
щом Вярата в сърцето я няма,
невъзможен е този небесен полет -
някъде в мълчанието остана...
Самотно виси подадената ми ръка,
нестоплена с обич и непогалена;
нецелуната се гърчи ранената Душа,
изгубила искрата, от Любов запалена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
