5 ene 2015, 21:26

Пролог

664 0 4

Във тази приказна страна,
такава малка, но красива,
с гори, море и равнина,
река гранична се извива.

 

Тя раждала герои тук,
да отстояват всяка педя,
на кон със меч, орали с плуг,
нивя с зеници златни гледат.

 

И днес дълбоката река -
свидетелка на боевете -
тече и праща към брега
послания от вековете.

 

В селце със къща на греди,
на бряг висок в завоя речен,
едно момченце се роди
по волята на боговете.

 

Със кичур свилена коса
и вик - на всички да докаже -
че още стават чудеса,
щом самодиви го израждат.

 

А три орисници редят:
- да бъде силен и обичан;
- с таланти нека е богат;
- с криле простора да облита.

 

И казаха си още те:
"Ще пати, но ще побеждава!
Ще бъде слънчево дете
на тази слънчева държава."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колич, Вики, Стойна! Това е началото - пролога към "Балада за синеокото момче" от която съм публикувал седем части до сега. Всичките те ще бъдат отпечатани в новата ми стихосбирка "Палитра на чувствата" през този месец. Има ги и тук, в Откровения. Честит празник Богоявление.
  • Добро начало!И аз мисля, че трябва да има продължение!
    Оценявам високо, Рудин!желая ти успешна Нова Година!
  • Да очаквам ли продължение? Това е чудесно начало на приказка
  • Като приказка, като легенда. Много ми допадна и си тръгнах с нея, макар загадката да си остава. Една не донаписана поема, която искаш да продължи. Прекрасен стих, който звучи като песен!Харесва ми!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...