rudin (Иван Христов)
865 1445
5.01.2015 г., 21:26 ч.

Пролог 

  Поезия » Оди и поеми
455 0 4

Във тази приказна страна,
такава малка, но красива,
с гори, море и равнина,
река гранична се извива.

 

Тя раждала герои тук,
да отстояват всяка педя,
на кон със меч, орали с плуг,
нивя с зеници златни гледат.

 

И днес дълбоката река -
свидетелка на боевете -
тече и праща към брега
послания от вековете.

 

В селце със къща на греди,
на бряг висок в завоя речен,
едно момченце се роди
по волята на боговете.

 

Със кичур свилена коса
и вик - на всички да докаже -
че още стават чудеса,
щом самодиви го израждат.

 

А три орисници редят:
- да бъде силен и обичан;
- с таланти нека е богат;
- с криле простора да облита.

 

И казаха си още те:
"Ще пати, но ще побеждава!
Ще бъде слънчево дете
на тази слънчева държава."

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колич, Вики, Стойна! Това е началото - пролога към "Балада за синеокото момче" от която съм публикувал седем части до сега. Всичките те ще бъдат отпечатани в новата ми стихосбирка "Палитра на чувствата" през този месец. Има ги и тук, в Откровения. Честит празник Богоявление.
  • Добро начало!И аз мисля, че трябва да има продължение!
    Оценявам високо, Рудин!желая ти успешна Нова Година!
  • Да очаквам ли продължение? Това е чудесно начало на приказка
  • Като приказка, като легенда. Много ми допадна и си тръгнах с нея, макар загадката да си остава. Една не донаписана поема, която искаш да продължи. Прекрасен стих, който звучи като песен!Харесва ми!
Предложения
: ??:??