7 feb 2013, 10:29

Пролука

  Poesía » Otra
730 0 14

Пролука

 

сиви облаци

вятър разстила
на шир

и на длъж
дипли ги

(сгъва простира)
намирисва на дъжд
а петлите

крещят като луди
викат

слънцето

с гласовете си
да избутва в деня

часовете ни
тежко чуват

прозорците
как се готви

дъбравата
да посрещне

водата си
куче притичва

след лая си
гонят го

гладните гарги
клъвват по нещо

и хвръкват
срязват за миг

с криле небесата
в зейналата пролука

вижда ни

светлината

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...