7 feb 2013, 10:29

Пролука

  Poesía » Otra
731 0 14

Пролука

 

сиви облаци

вятър разстила
на шир

и на длъж
дипли ги

(сгъва простира)
намирисва на дъжд
а петлите

крещят като луди
викат

слънцето

с гласовете си
да избутва в деня

часовете ни
тежко чуват

прозорците
как се готви

дъбравата
да посрещне

водата си
куче притичва

след лая си
гонят го

гладните гарги
клъвват по нещо

и хвръкват
срязват за миг

с криле небесата
в зейналата пролука

вижда ни

светлината

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...