7 feb 2013, 10:29

Пролука 

  Poesía » Otra
591 0 14

Пролука

 

сиви облаци

вятър разстила
на шир

и на длъж
дипли ги

(сгъва простира)
намирисва на дъжд
а петлите

крещят като луди
викат

слънцето

с гласовете си
да избутва в деня

часовете ни
тежко чуват

прозорците
как се готви

дъбравата
да посрещне

водата си
куче притичва

след лая си
гонят го

гладните гарги
клъвват по нещо

и хвръкват
срязват за миг

с криле небесата
в зейналата пролука

вижда ни

светлината

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??