Пролука
Пролука
сиви облаци
вятър разстила
на шир
и на длъж
дипли ги
(сгъва простира)
намирисва на дъжд
а петлите
крещят като луди
викат
слънцето
с гласовете си
да избутва в деня
часовете ни
тежко чуват
прозорците
как се готви
дъбравата
да посрещне
водата си
куче притичва
след лая си
гонят го
гладните гарги
клъвват по нещо
и хвръкват
срязват за миг
с криле небесата
в зейналата пролука
вижда ни
светлината
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
