Пролука
сиви облаци
вятър разстила
на шир
и на длъж
дипли ги
(сгъва простира)
намирисва на дъжд
а петлите
крещят като луди
викат
слънцето
с гласовете си
да избутва в деня
часовете ни
тежко чуват
прозорците
как се готви
дъбравата
да посрещне
водата си
куче притичва
след лая си
гонят го
гладните гарги
клъвват по нещо
и хвръкват
срязват за миг
с криле небесата
в зейналата пролука
вижда ни
светлината
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
