Feb 7, 2013, 10:29 AM

Пролука

  Poetry » Other
735 0 14

Пролука

 

сиви облаци

вятър разстила
на шир

и на длъж
дипли ги

(сгъва простира)
намирисва на дъжд
а петлите

крещят като луди
викат

слънцето

с гласовете си
да избутва в деня

часовете ни
тежко чуват

прозорците
как се готви

дъбравата
да посрещне

водата си
куче притичва

след лая си
гонят го

гладните гарги
клъвват по нещо

и хвръкват
срязват за миг

с криле небесата
в зейналата пролука

вижда ни

светлината

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...