20 may 2021, 10:54

Пролука

817 0 0

Пролука

                       На Галя

 

Не искам да ме обичаш...

Нито да се влюбваш в мен.

С очи дълбоки да се вричаш,

горящ до следващия ден.

 

От мене мъничко ще дам,

ще те допусна само миг,

а после ще останеш сам,

намачкал скромния ми лик.

 

Така мигът ще те спохожда

между големите любови

и тихичко ще те пробожда

напук на техните окови.

 

И никога от мен обичан,

въгленче един от друг заели,

ще скиташ винаги различен

сред изгори, пулса ти отнели.

 

Но нейде зее

една пролука малка, прецедила струйка светлина.

Може би ще сгрее

усмивчицата жалка, припознала любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...