20 мая 2021 г., 10:54

Пролука

813 0 0

Пролука

                       На Галя

 

Не искам да ме обичаш...

Нито да се влюбваш в мен.

С очи дълбоки да се вричаш,

горящ до следващия ден.

 

От мене мъничко ще дам,

ще те допусна само миг,

а после ще останеш сам,

намачкал скромния ми лик.

 

Така мигът ще те спохожда

между големите любови

и тихичко ще те пробожда

напук на техните окови.

 

И никога от мен обичан,

въгленче един от друг заели,

ще скиташ винаги различен

сред изгори, пулса ти отнели.

 

Но нейде зее

една пролука малка, прецедила струйка светлина.

Може би ще сгрее

усмивчицата жалка, припознала любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...