Пролука

                       На Галя

Не искам да ме обичаш...

Нито да се влюбваш в мен.

С очи дълбоки да се вричаш,

горящ до следващия ден.

От мене мъничко ще дам,

ще те допусна само миг,

а после ще останеш сам,

намачкал скромния ми лик.

Така мигът ще те спохожда

между големите любови

и тихичко ще те пробожда

напук на техните окови.

И никога от мен обичан,

въгленче един от друг заели,

ще скиташ винаги различен

сред изгори, пулса ти отнели.

Но нейде зее

една пролука малка, прецедила струйка светлина.

Може би ще сгрее

усмивчицата жалка, припознала любовта.