11 oct 2004, 19:02

Променен

  Poesía
1.2K 0 6
Посветено на jue

Разбит на малки парчета
търся аз моята душа
креща през своята черупка
изгарят и тез' тела

Нещо вътре се нуждае просто аз да страдам
то ме обърква и разкъсва
иска своето - в моята болка да изгоря
то ме контролира и изтрива

не остана много от това което бях
не остана, може би сам видях
изригващата болка от моите гърди
и една мисъл, която ме следи

Умирам в теб и се раждам в теб
това ме обърква и разкъсва
Съзирам свят, които с теб искам да изградим
това ме контролира и изтрива

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...