11.10.2004 г., 19:02

Променен

1.2K 0 6
Посветено на jue

Разбит на малки парчета
търся аз моята душа
креща през своята черупка
изгарят и тез' тела

Нещо вътре се нуждае просто аз да страдам
то ме обърква и разкъсва
иска своето - в моята болка да изгоря
то ме контролира и изтрива

не остана много от това което бях
не остана, може би сам видях
изригващата болка от моите гърди
и една мисъл, която ме следи

Умирам в теб и се раждам в теб
това ме обърква и разкъсва
Съзирам свят, които с теб искам да изградим
това ме контролира и изтрива

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...