11.10.2004 г., 19:02

Променен

1.2K 0 6
Посветено на jue

Разбит на малки парчета
търся аз моята душа
креща през своята черупка
изгарят и тез' тела

Нещо вътре се нуждае просто аз да страдам
то ме обърква и разкъсва
иска своето - в моята болка да изгоря
то ме контролира и изтрива

не остана много от това което бях
не остана, може би сам видях
изригващата болка от моите гърди
и една мисъл, която ме следи

Умирам в теб и се раждам в теб
това ме обърква и разкъсва
Съзирам свят, които с теб искам да изградим
това ме контролира и изтрива

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...