11.10.2004 г., 19:02

Променен

1.2K 0 6
Посветено на jue

Разбит на малки парчета
търся аз моята душа
креща през своята черупка
изгарят и тез' тела

Нещо вътре се нуждае просто аз да страдам
то ме обърква и разкъсва
иска своето - в моята болка да изгоря
то ме контролира и изтрива

не остана много от това което бях
не остана, може би сам видях
изригващата болка от моите гърди
и една мисъл, която ме следи

Умирам в теб и се раждам в теб
това ме обърква и разкъсва
Съзирам свят, които с теб искам да изградим
това ме контролира и изтрива

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...