Oct 11, 2004, 7:02 PM

Променен

  Poetry
1.2K 0 6
Посветено на jue

Разбит на малки парчета
търся аз моята душа
креща през своята черупка
изгарят и тез' тела

Нещо вътре се нуждае просто аз да страдам
то ме обърква и разкъсва
иска своето - в моята болка да изгоря
то ме контролира и изтрива

не остана много от това което бях
не остана, може би сам видях
изригващата болка от моите гърди
и една мисъл, която ме следи

Умирам в теб и се раждам в теб
това ме обърква и разкъсва
Съзирам свят, които с теб искам да изградим
това ме контролира и изтрива

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...