viork (Викторио ) viork (Викторио )
55
19 feb 2012, 14:05

Променена

1.1K 0 4

При мен на пръсти вече нощем ти не идвай! Знам, "обичаш ме", но по-добре без мене свиквай! Не позволявам моето тяло ти да грабиш! И с мене нагло пак жена си ти да мамиш!
От мене всеки гледа само как да граби, да ме има за нощта, а сутринта да ме остави... Но до края ще се боря, щом съм жива, заслужавам някой ден и аз да съм щастлива!
Eто ме - изчерпана - ти ми го направи! С всичките си зли лъжи това ми причини... В онази утрин, помниш ли, когато ме остави, в мъката реших сама да се променя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Викторио Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0