Променена
При мен на пръсти вече нощем ти не идвай! Знам, "обичаш ме", но по-добре без мене свиквай! Не позволявам моето тяло ти да грабиш! И с мене нагло пак жена си ти да мамиш!
От мене всеки гледа само как да граби, да ме има за нощта, а сутринта да ме остави... Но до края ще се боря, щом съм жива, заслужавам някой ден и аз да съм щастлива!
Eто ме - изчерпана - ти ми го направи! С всичките си зли лъжи това ми причини... В онази утрин, помниш ли, когато ме остави, в мъката реших сама да се променя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Викторио Всички права запазени
