19 февр. 2012 г., 14:05

Променена

1.1K 0 4

При мен на пръсти вече нощем ти не идвай! Знам, "обичаш ме", но по-добре без мене свиквай! Не позволявам моето тяло ти да грабиш! И с мене нагло пак жена си ти да мамиш!
От мене всеки гледа само как да граби, да ме има за нощта, а сутринта да ме остави... Но до края ще се боря, щом съм жива, заслужавам някой ден и аз да съм щастлива!
Eто ме - изчерпана - ти ми го направи! С всичките си зли лъжи това ми причини... В онази утрин, помниш ли, когато ме остави, в мъката реших сама да се променя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...