19 февр. 2012 г., 14:05

Променена

1.1K 0 4

При мен на пръсти вече нощем ти не идвай! Знам, "обичаш ме", но по-добре без мене свиквай! Не позволявам моето тяло ти да грабиш! И с мене нагло пак жена си ти да мамиш!
От мене всеки гледа само как да граби, да ме има за нощта, а сутринта да ме остави... Но до края ще се боря, щом съм жива, заслужавам някой ден и аз да съм щастлива!
Eто ме - изчерпана - ти ми го направи! С всичките си зли лъжи това ми причини... В онази утрин, помниш ли, когато ме остави, в мъката реших сама да се променя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...