19 февр. 2012 г., 14:05

Променена

1.1K 0 4

При мен на пръсти вече нощем ти не идвай! Знам, "обичаш ме", но по-добре без мене свиквай! Не позволявам моето тяло ти да грабиш! И с мене нагло пак жена си ти да мамиш!
От мене всеки гледа само как да граби, да ме има за нощта, а сутринта да ме остави... Но до края ще се боря, щом съм жива, заслужавам някой ден и аз да съм щастлива!
Eто ме - изчерпана - ти ми го направи! С всичките си зли лъжи това ми причини... В онази утрин, помниш ли, когато ме остави, в мъката реших сама да се променя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...