10 may 2021, 21:04  

Променливо 

  Poesía
746 3 8

Такава съм, родих се в люта зима,

променлива по мартенски останах

по свои правила и сто причини

не се побирам в топлата си стряха.

Не се побирам в никакви представи,

а суетата страшно ме отблъсква.

Изнизвам се на пръсти, като стана,

от този свят до костите си лъскав,

от този ден така рутинно скучен,

от гримове, прически и усмивки.

Аз само в някой кратък стих се случвам,

преди да падна в битието сиво.

Порочна съм до всяка своя клетка

и греховете си прощавам рядко,

не дай си боже ,  дойде ден за сметки,

навярно  ще се озова във Ада.

Променливо по мартенски умирам

и някога се раждам като пролет,

но аз в един сезон не се побирам,

дори ми даде крила за полет.

Дори да ме дари с прекрасен делник,

дори да ме погали много нежно,

променливо превръщам се в проблеми,

а някъде се раждам във надежда.

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??