Променливо
Такава съм, родих се в люта зима,
променлива по мартенски останах
по свои правила и сто причини
не се побирам в топлата си стряха.
Не се побирам в никакви представи,
а суетата страшно ме отблъсква.
Изнизвам се на пръсти, като стана,
от този свят до костите си лъскав,
от този ден така рутинно скучен,
от гримове, прически и усмивки.
Аз само в някой кратък стих се случвам,
преди да падна в битието сиво.
Порочна съм до всяка своя клетка
и греховете си прощавам рядко,
не дай си боже , дойде ден за сметки,
навярно ще се озова във Ада.
Променливо по мартенски умирам
и някога се раждам като пролет,
но аз в един сезон не се побирам,
дори ми даде крила за полет.
Дори да ме дари с прекрасен делник,
дори да ме погали много нежно,
променливо превръщам се в проблеми,
а някъде се раждам във надежда.
© Деница Гарелова All rights reserved.
