28 feb 2014, 8:48

Прометееви очи

615 0 0

Не съм принцеса, не съм самодива,
не съм фея и ангел не съм,
нито съм демон, със рога криви,
не съм ухание от нечий забравен сън.

 

Не съм вече нищо магично.
А повярвайте, някога бях.
Земетръси събуждах с обичане
и със трепети тъмни рушах.

 

Имах корони, имах плочи надгробни.
Бях първа, поредна, последна.
Бях бленувана, бях злокобна.
Бях спасител. Бях дума нередна.

 

Днес ме няма. От всичко изтрих се.
И в моите мисли дори избледнях,
и вече не търся знаци за орисани,
и вече не паля клади от грях.

 

И знам, че много ще ме пропуснат,
докато търсят нимфи и богини.
Но очи прометееви някой ден ще възкръснат
на някой спрял да вярва, че може да има,

 

на някой като сянка, като мен овехтял.
Но той със мен ще запали искри,
които него ще нарисуват пак цял,
а мен ще превърнат във жар и дъги.

 

 

28.02.2014г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...