28 февр. 2014 г., 08:48

Прометееви очи

616 0 0

Не съм принцеса, не съм самодива,
не съм фея и ангел не съм,
нито съм демон, със рога криви,
не съм ухание от нечий забравен сън.

 

Не съм вече нищо магично.
А повярвайте, някога бях.
Земетръси събуждах с обичане
и със трепети тъмни рушах.

 

Имах корони, имах плочи надгробни.
Бях първа, поредна, последна.
Бях бленувана, бях злокобна.
Бях спасител. Бях дума нередна.

 

Днес ме няма. От всичко изтрих се.
И в моите мисли дори избледнях,
и вече не търся знаци за орисани,
и вече не паля клади от грях.

 

И знам, че много ще ме пропуснат,
докато търсят нимфи и богини.
Но очи прометееви някой ден ще възкръснат
на някой спрял да вярва, че може да има,

 

на някой като сянка, като мен овехтял.
Но той със мен ще запали искри,
които него ще нарисуват пак цял,
а мен ще превърнат във жар и дъги.

 

 

28.02.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...