6 abr 2015, 21:49

Прометей

  Poesía
848 0 0

Гневът на Зевс раздираше небето

от гръмотевици земята закънтя,

"Къде е Прометей" крещеше той свирепо

и още повече навънка притъмня.

 

А хората уплашени, смълчани,

спогледаха към Прометей с тревога.

Радетелят им днес престъпник стана,

защото им донесе огън

 

и трябваше вината си да заплати,

затуй, че огъня го бе откраднал.

И прикова го Зевс в Кавказките скали,

да страда там мъчително и бавно.

 

Така столетия вериги тежки

за назидание тежали му до смърт

и стискали го силно, като клещи,

орел кълвял пък беззащитната му плът.

 

Но доброто в него миг не се отприщи,

за правдата си струвало и да умре,

това ни учи тази стара притча

от време на титани и на богове.

 

P.S.  След около 30 000 години, Прометей бил освободен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...