Гневът на Зевс раздираше небето
от гръмотевици земята закънтя,
"Къде е Прометей" крещеше той свирепо
и още повече навънка притъмня.
А хората уплашени, смълчани,
спогледаха към Прометей с тревога.
Радетелят им днес престъпник стана,
защото им донесе огън
и трябваше вината си да заплати,
затуй, че огъня го бе откраднал.
И прикова го Зевс в Кавказките скали,
да страда там мъчително и бавно.
Така столетия вериги тежки
за назидание тежали му до смърт
и стискали го силно, като клещи,
орел кълвял пък беззащитната му плът.
Но доброто в него миг не се отприщи,
за правдата си струвало и да умре,
това ни учи тази стара притча
от време на титани и на богове.
P.S. След около 30 000 години, Прометей бил освободен.
© Даниел Стоянов All rights reserved.