Apr 6, 2015, 9:49 PM

Прометей

  Poetry
850 0 0

Гневът на Зевс раздираше небето

от гръмотевици земята закънтя,

"Къде е Прометей" крещеше той свирепо

и още повече навънка притъмня.

 

А хората уплашени, смълчани,

спогледаха към Прометей с тревога.

Радетелят им днес престъпник стана,

защото им донесе огън

 

и трябваше вината си да заплати,

затуй, че огъня го бе откраднал.

И прикова го Зевс в Кавказките скали,

да страда там мъчително и бавно.

 

Така столетия вериги тежки

за назидание тежали му до смърт

и стискали го силно, като клещи,

орел кълвял пък беззащитната му плът.

 

Но доброто в него миг не се отприщи,

за правдата си струвало и да умре,

това ни учи тази стара притча

от време на титани и на богове.

 

P.S.  След около 30 000 години, Прометей бил освободен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...