Apr 6, 2015, 9:49 PM

Прометей

  Poetry
856 0 0

Гневът на Зевс раздираше небето

от гръмотевици земята закънтя,

"Къде е Прометей" крещеше той свирепо

и още повече навънка притъмня.

 

А хората уплашени, смълчани,

спогледаха към Прометей с тревога.

Радетелят им днес престъпник стана,

защото им донесе огън

 

и трябваше вината си да заплати,

затуй, че огъня го бе откраднал.

И прикова го Зевс в Кавказките скали,

да страда там мъчително и бавно.

 

Така столетия вериги тежки

за назидание тежали му до смърт

и стискали го силно, като клещи,

орел кълвял пък беззащитната му плът.

 

Но доброто в него миг не се отприщи,

за правдата си струвало и да умре,

това ни учи тази стара притча

от време на титани и на богове.

 

P.S.  След около 30 000 години, Прометей бил освободен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...