Apr 6, 2015, 9:49 PM

Прометей

  Poetry
852 0 0

Гневът на Зевс раздираше небето

от гръмотевици земята закънтя,

"Къде е Прометей" крещеше той свирепо

и още повече навънка притъмня.

 

А хората уплашени, смълчани,

спогледаха към Прометей с тревога.

Радетелят им днес престъпник стана,

защото им донесе огън

 

и трябваше вината си да заплати,

затуй, че огъня го бе откраднал.

И прикова го Зевс в Кавказките скали,

да страда там мъчително и бавно.

 

Така столетия вериги тежки

за назидание тежали му до смърт

и стискали го силно, като клещи,

орел кълвял пък беззащитната му плът.

 

Но доброто в него миг не се отприщи,

за правдата си струвало и да умре,

това ни учи тази стара притча

от време на титани и на богове.

 

P.S.  След около 30 000 години, Прометей бил освободен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...