14 jun 2018, 0:46

Прометей

Poesía

497 0 2

Клечка кибрит –
нито пламъкът стигна до вас,
нито кибритопродавачката
успя да се стопли...
Векове съм прикована
на тази скала.
Късам всеки ден
на парчета душата си –
искрометни изгарят
във въздуха
и нахалост
този огън пилея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Мирослава.1 (Мима Иванова)

Някой беше казал "Никога нищо не е изгубено напразно." Така, че - горе главата!

2018-06-14T09:01:37+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Пази си Огъня само за тези, които заслужават, Мег!!

2018-06-14T06:10:26+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0