25 dic 2009, 11:07

Промисъл

900 0 3

Заключена в безкрайната вселена,

с простори във очите подивели,

аз  търся същността си похитена

на феникс в пепелища посивели.

 

Изгубена в мечтания отвъдни,

в илюзии безкрайно отразена,

предчувствам времената бъдни,

защото те узряват бавно в мене.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някога една учителка по математика ме попита-"Венци, наистина ли ти реши така добре тази задача? Не вярвам, че не си преписал, реши я сега пред мен".Сега на мен ми се иска да те попитам същото!
  • обичам абстрактно писане /мислене/
    харесах!
  • Предчувствията за Коледа се сбъдват.Весела Коледа.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...