25.12.2009 г., 11:07

Промисъл

896 0 3

Заключена в безкрайната вселена,

с простори във очите подивели,

аз  търся същността си похитена

на феникс в пепелища посивели.

 

Изгубена в мечтания отвъдни,

в илюзии безкрайно отразена,

предчувствам времената бъдни,

защото те узряват бавно в мене.

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някога една учителка по математика ме попита-"Венци, наистина ли ти реши така добре тази задача? Не вярвам, че не си преписал, реши я сега пред мен".Сега на мен ми се иска да те попитам същото!
  • обичам абстрактно писане /мислене/
    харесах!
  • Предчувствията за Коледа се сбъдват.Весела Коледа.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...