24 sept 2011, 10:46

Промяна

  Poesía
487 0 0

Бях различен, бях срамежлив,
чаках любовта, бях търпелив,
намерих я, но съм страхлив,
страх ме е да съм щастлив...

 

Нищо друго не мога да направя
сега, освен стих да ти напиша.
Мъча се някак си да те забравя,
трудно е, не мога да ти го опиша.

 

Де да имаше такава програма,
която да изтрива спомените...
Щеше да свърши мойта драма,
само да направя промените.

 

Не теб, а мен щях да променя
така, че да мога да те пленя,
само да знаех какво да заменя,
искрата у теб да възпламеня...

 

Само ако знаех, само ако можех,
щях да бъда истински щастлив,
само да не се тревожех,
че чупя вече петия молив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...