Бях различен, бях срамежлив,
чаках любовта, бях търпелив,
намерих я, но съм страхлив,
страх ме е да съм щастлив...
Нищо друго не мога да направя
сега, освен стих да ти напиша.
Мъча се някак си да те забравя,
трудно е, не мога да ти го опиша.
Де да имаше такава програма,
която да изтрива спомените...
Щеше да свърши мойта драма,
само да направя промените.
Не теб, а мен щях да променя
така, че да мога да те пленя,
само да знаех какво да заменя,
искрата у теб да възпламеня...
Само ако знаех, само ако можех,
щях да бъда истински щастлив,
само да не се тревожех,
че чупя вече петия молив...
© Георги Георгиев All rights reserved.