27 jul 2008, 20:45

Промяна

927 0 5
Промяна

Не си момчето,
              което преди четири години
                                за първи път видях.
Не си този,
              за когото в нощите
                                аз толкова много копнях.
Не си човекът,
              на когото
                                в любов се вричах.
Съжалявам, че
              вече не си
                                този, когото обичах.
Не бяха ли
              твои очите,
                                 на които се любувах?
Не бяха ли
              твои устните,
                                 които нежно аз целувах?
Не бяха ли
              омайни думите,
                                 които изричаше?
Не беше ли
              красив начинът,
                                 по който ме обичаше?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...