27 июл. 2008 г., 20:45

Промяна

924 0 5
Промяна

Не си момчето,
              което преди четири години
                                за първи път видях.
Не си този,
              за когото в нощите
                                аз толкова много копнях.
Не си човекът,
              на когото
                                в любов се вричах.
Съжалявам, че
              вече не си
                                този, когото обичах.
Не бяха ли
              твои очите,
                                 на които се любувах?
Не бяха ли
              твои устните,
                                 които нежно аз целувах?
Не бяха ли
              омайни думите,
                                 които изричаше?
Не беше ли
              красив начинът,
                                 по който ме обичаше?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...