8 mar 2018, 11:30

Промяна

600 1 4

Не ни достига въздух в дробовете,
града нечистоплътен ни зове
хванете се в ръце и почистете,
пушилката от ден на ден расте.

 

Все по-голяма, все по-доловима
имунната система боледува,
и няма лете, есен, нито зима,
балона много бързо се надува.

 

Токсични изпарения вонят,
а въздухът е трайно замърсен,
добър отдавна бил ни е денят 
но днес от мръсотия учестен

 

е пулса ни, а дишането се задръсти,
дотук ни безразсъдството доведе,
а роден край от облаците гъсти
затлачи се, за нас е шанс последен

 

проблема неотложен да решим,
в противен случай здравето ни страда,
над себе си поне да се смилим,
и въздух чист да дишаме с наслада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...