8.03.2018 г., 11:30

Промяна

602 1 4

Не ни достига въздух в дробовете,
града нечистоплътен ни зове
хванете се в ръце и почистете,
пушилката от ден на ден расте.

 

Все по-голяма, все по-доловима
имунната система боледува,
и няма лете, есен, нито зима,
балона много бързо се надува.

 

Токсични изпарения вонят,
а въздухът е трайно замърсен,
добър отдавна бил ни е денят 
но днес от мръсотия учестен

 

е пулса ни, а дишането се задръсти,
дотук ни безразсъдството доведе,
а роден край от облаците гъсти
затлачи се, за нас е шанс последен

 

проблема неотложен да решим,
в противен случай здравето ни страда,
над себе си поне да се смилим,
и въздух чист да дишаме с наслада!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...