4 oct 2020, 23:40

Промяна

  Poesía
696 0 0

От както се помня предпочитам мира пред войната.

Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в стиховете си душата.

и те отиват точно там , където има нужда, да дам.
наречи го както искаш, но

дори и във главата да е зима

винаги има начин 

слънчевия лъч да разтопи леда

и така да  промени света за теб

просто отвори очи и погледни
прекрасното навън което те заобикаля, 
но спря да виждаш щото си затрупан от 
                                                            проблеми
нима дори живота ни не идва с болка
без да знаем,   до край какво ни предстои
аз продължавам да вървя, под ръка с надеждата натам

където във мечтите се съзирам не спирам

а продължавам вътрешния свят да преоткривам

            и да бъда по-добър

 

Магията да си позитивен, напук на цялата помия 

която пада върху нас като стихия 

е скрита в лабиринта на душата - вътрешния глас 

продукт на еволюция от милиони години

но раздиран от съмнения и нечут от страхове

и от злобата на егоцентрици

дето ще те тъпчат до последно
те за друго нямат мисли щото са  
                                                      недоразвити                                            
Умът е мястото, където е ключа към вътрешният мир

и отговора на всичките въпроси - как да го постигнем

и нивото си да вдигнем, за да заживеем по добре
в хармония с природата и в мир освободени 
дай път на глупака и не ставай като него
не робувай на омразата и скапаното его
ние хората не сме - парчета от Лего.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...