Oct 4, 2020, 11:40 PM

Промяна

  Poetry
697 0 0

От както се помня предпочитам мира пред войната.

Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в стиховете си душата.

и те отиват точно там , където има нужда, да дам.
наречи го както искаш, но

дори и във главата да е зима

винаги има начин 

слънчевия лъч да разтопи леда

и така да  промени света за теб

просто отвори очи и погледни
прекрасното навън което те заобикаля, 
но спря да виждаш щото си затрупан от 
                                                            проблеми
нима дори живота ни не идва с болка
без да знаем,   до край какво ни предстои
аз продължавам да вървя, под ръка с надеждата натам

където във мечтите се съзирам не спирам

а продължавам вътрешния свят да преоткривам

            и да бъда по-добър

 

Магията да си позитивен, напук на цялата помия 

която пада върху нас като стихия 

е скрита в лабиринта на душата - вътрешния глас 

продукт на еволюция от милиони години

но раздиран от съмнения и нечут от страхове

и от злобата на егоцентрици

дето ще те тъпчат до последно
те за друго нямат мисли щото са  
                                                      недоразвити                                            
Умът е мястото, където е ключа към вътрешният мир

и отговора на всичките въпроси - как да го постигнем

и нивото си да вдигнем, за да заживеем по добре
в хармония с природата и в мир освободени 
дай път на глупака и не ставай като него
не робувай на омразата и скапаното его
ние хората не сме - парчета от Лего.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Бачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...