4.10.2020 г., 23:40

Промяна

699 0 0

От както се помня предпочитам мира пред войната.

Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в стиховете си душата.

и те отиват точно там , където има нужда, да дам.
наречи го както искаш, но

дори и във главата да е зима

винаги има начин 

слънчевия лъч да разтопи леда

и така да  промени света за теб

просто отвори очи и погледни
прекрасното навън което те заобикаля, 
но спря да виждаш щото си затрупан от 
                                                            проблеми
нима дори живота ни не идва с болка
без да знаем,   до край какво ни предстои
аз продължавам да вървя, под ръка с надеждата натам

където във мечтите се съзирам не спирам

а продължавам вътрешния свят да преоткривам

            и да бъда по-добър

 

Магията да си позитивен, напук на цялата помия 

която пада върху нас като стихия 

е скрита в лабиринта на душата - вътрешния глас 

продукт на еволюция от милиони години

но раздиран от съмнения и нечут от страхове

и от злобата на егоцентрици

дето ще те тъпчат до последно
те за друго нямат мисли щото са  
                                                      недоразвити                                            
Умът е мястото, където е ключа към вътрешният мир

и отговора на всичките въпроси - как да го постигнем

и нивото си да вдигнем, за да заживеем по добре
в хармония с природата и в мир освободени 
дай път на глупака и не ставай като него
не робувай на омразата и скапаното его
ние хората не сме - парчета от Лего.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...