Почивен ден. Надежда.
Познат квартален шум.
Метрото ме отвежда
на Витошкия друм.
Зелена – тишината,
приятен летен хлад.
Пътека, за която
изпитвам вечен глад.
И птичките в листата,
мъхът и кукуряк,
рекичката, скалата,
все мен благословят.
Навярно над Бояна
аз липсвал съм им тук
и с договор-замяна
сред тях оставам – бук!
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Трудно ще промениш статуквото си на бук, ама пък що не, опитай!