Почивен ден. Надежда.
Познат квартален шум.
Метрото ме отвежда
на Витошкия друм.
Зелена – тишината,
приятен летен хлад.
Пътека, за която
изпитвам вечен глад.
И птичките в листата,
мъхът и кукуряк,
рекичката, скалата,
все мен благословят.
Навярно над Бояна
аз липсвал съм им тук
и с договор-замяна
сред тях оставам – бук!
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
