Почивен ден. Надежда.
Познат квартален шум.
Метрото ме отвежда
на Витошкия друм.
Зелена – тишината,
приятен летен хлад.
Пътека, за която
изпитвам вечен глад.
И птичките в листата,
мъхът и кукуряк,
рекичката, скалата,
все мен благословят.
Навярно над Бояна
аз липсвал съм им тук
и с договор-замяна
сред тях оставам – бук!
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
