3 sept 2011, 14:55  

Промяната 

  Poesía
988 0 9

До вчера се къпeх във лято -

под ясното синьо небе.

Но после случайно чух вятъра,

промяната бързо дойде.

Листата се трупаха... трупаха,

земята бе скрила лице 

и там под завивката есенна

прибрала си бе семенца.

Не чаках веч лятото, зимата,

не бързах за утре въобще,

не гледах страхливо годините,

не взимаха -

   даваха - те.

Небето мъгливо и облачно -

намръщено, мрачно дете.

Но нейде зад всичките облаци

аз знам, че е синьо небе.

 

 

 

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??